Говори се, че историята на козунака започва някъде в началото на 17-и век. Според някои родината му е Франция, според други идва от Полша. Но от където и да е тръгнал, вкусът му лека полека завлaдява цяла Европа и козунакът се превръща в неотменна част от традициите, свързани с Великден. Ако трябва да опишем козунака, особено топлия козунак, думите ще се окажат недостатъчни, за да споделим насладата, която усеща всеки от нас, опитвайки домашен козунак. Традицията повелява козунакът, който можем да опишем като сладък обреден хляб, да се приготвя за Великден. И отново според традицията козунакът символизира тялото на Иисус Христос така, както червените яйца символизират кръвта му.

В Италия и до днес приготвят козунаци с неустоим вкус. Казват се Panetonne (панетоне) и ако не ги изядете веднага, принципно могат да се съхраняват до половин година. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Думи разни, но вкусът е все един - този на сладкия хляб.
Козунакът идва в България някъде около 1920 г. До този момент за празника са се месили хлябове, наричани „колак”, „пармак” и „кравай”. Но козунакът успява да се превърне в неотменна част от традицията, както и в предизвикателство за всеки, който иска да се научи да го приготвя.
Истината е, че козунак се приготвя трудно, нужни са много умения и търпение. Иначе казано, не е за начинаещи. Но пък ако не започнете да опитвате, никога няма да се научите. Така че ако вече усещате уханието на топлия козунак, може би е дошъл моментът да се научите. Ако сте майстор, може да споделите опита си с хилядите, които разказват за направените от тях козунаци в интернет.
Рецепти - много. Коя да изберете, не знаем, защото вкусове - разни. Важното е да знаете, че като всяко друго нещо и вкусният козунак се приготвя най-вече с мерак и любов. Винаги можете да отидете в някой магазин и да си купите козунак. Можете да си купите и панетоне. Но със сигурност знаете, че нито един от тях не може да се сравни с домашно приготвения козунак.

Tags: козунак, мармалад, панетоне, сладък, София Ауто, стафиди, хляб

This entry was posted on четвъртък, април 1st, 2010 at 11:24 am and is filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.